Форум „Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието“
Национална кампания на в-к Стандарт „ДА! На Българската храна“, 10.12.2021 г.
Идат фалити. Новата власт спешно трябва да вземе мерки. Аларма за изключително тежката ситуация в агросектора удариха млекари и животновъди по време на форума „Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието.“ Международната конференция, организирана от „Стандарт“ и Атидже Вели, евродепутат от Обнови Европа/ ДПС, бе част от националната кампания в подкрепа на родните производители, преработватели и търговци „ДА! На българската храна“ , която медията ни провежда вече 15-та година. В навечерието на 30- тия юбилей на „Стандарт“ инициативата стана международна. Специално учстие във форима взе еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски , който даде специални съвети на българските земеделски компании. Войчеховски отправи и препоръки към страната ни как да се възползва най-добре от възможностите, които дава Европа.
Ако не се направи нещо спешно в тази държава, ще започнат фалити , предупреди Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите. Той подкрепи идеята за намаляване на ДДС за храните. „Срещу по-малко от 2 % от националния бюджет ще имаме по-голяма справедливост. 25 от 28 държави в Европа са социално по-справедливи от нас. Хайде да вървим към тази Европа“, призова Михайлов. По думите му фалитите в сектора ще предизвикат ефекта на доминото. „Хората ще хвърлят пешкира, няма да работят“, алармира той. И заяви: „Аз съм собственик от 21 години на бившата „Сердика Хасково“. Никога не е било както сега. Досега не съм бил на загуба заяви Михайлов и посочи, че сега за пръв път е на загуба. Досега винаги е давал коледни премии на служителите си, а сега бонуси не само няма да има, но и се налага да забави заплатите. „160 човека са ангажирани в нашата структура. Какво трябва да се направи, за да не отидат тези хора на борсата“, попита Михайлов.
Положението на нашите животновъди, на нашите свиневъди, е катастрофално. Заради скъпия ток, високата цена на фуража и ниската цена на свинското месо животновъдни стопанства са пред фалит, заяви и председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. Той също призова ДДС за храните да бъде намален на от 20 на 9%. „Виждам на форума бивши министри, бивши и настоящи депутати, надявам се да се вслушат в призива ни. Това е единствената мярка, която можем да направим, за да не вдигаме цените. Защото ако вдигнем още цените, потербителят ще каже:“ Гледайте си работата“ и ще отиде да купи нещо полско, нещо немско“, посочи Урджанов.
Темата за намаляване на ДДС върху храните бе сред най-болните и дискутирани от бранша.
Имаме конкретно искане за 9% ДДС за храните, каза Яна Иванова от Сдружение храни и напитки. „Ние сме една от трите европейски държави в ЕС, които нямат понижена ставка. Потреблението пада заради високите цени и ние имаме спешна нужда от подкрепа. Нашето искане е в полза на всички потребители, това е антиинфлационна мярка. Казват ни-да, но ще намалее рязко приходът от ДДС. При нас има голям сегмент от сива икономика , вярваме, че той ще изсветлее с 9% ДДС. Имаме такъв пример от Румъния, където приходите не паднаха, а се покачиха при намаляване на ставката. Вярваме, че това е начинът да се върне лоялната конкуренция. Защото нелоялната уврежда не само фиска, но и всички производители, които плащат данъци“, каза Иванова.
Днес браншовите организации сме по-обединени от всякога в това, което правим като Национален съвет по храните, заяви Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара. Заради високата инфлация и високите цени на енергоносителите е необходимо да имаме ставка от 9% ДДС за всички храни и напитки, посочи Чорбаджийски. По думите му, винопроизводството в България е на колене от много години. “ Всички европейски държави субсидират гроздопроизводителите, а у нас имаме субсидия само 27 лв. за декар лозе, колкото е за пасище. Но лозето за разлика от пасбището, иска целогодишна грижа“, каза още Чорбаджийски.
Първите ни стъпки трябва да са насочени към намаляване на ДДС за храните от първа необходимост, каза зам.-председателят на 47-ото НС Ива Митева.
„Поздравявам „Стандарт“ и всички участници във форума с усилията години наред да опазват качеството на българските храни и да съхраняват истинския им вкус, който помним още от деца. Вие спомагате българската земя да е още жива и българските полета да са пълни със златни ниви“, обърна се Митева към присъстващите производители.
Има такъв народ първи внесохме предложение за по-ниска ставка за ДДС за храните, заяви топ земеделския експерт на ИТН, депутатът Пламен Абровски. По думите му в земеделието и храните има проблеми. Трябва обаче да се работи за решаване на причините за проблемите.
Защо гроздопроизводителите не взаимодействат с винопроизводителите? Защо България произвежда толкова много зърно, а не може да произведе евтин хляб? Защо ядем колбаси със свинско от Испания, а не от България?, запита Абровски.
Приоритетите на хранително-вкусовата индустрия са приоритети и на ДПС, затова винаги ще срещнете подкрепа, каза депутатът от ДПС Имрен Мехмедова. Тя обаче постави условие, за да подкрепи движението намалена ставка. „За да подкрепим 9% ставка на ДДС, искаме да ни се гарантира, че тя ще доведе и до по-ниски цени на потребителите. Защото в нашите анализи виждаме, че досегашните случаи на редуциране на ставката не се случва точно така“, каза Имрен Мехмедова.
България е традиционен производител на етерично-маслени растения като маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други растения, които могат да се използват в козметичната индустрия, медицината като средство за унищожаване на насекоми и паразити, и други цели. България би могла също така да продължи да се се възползва от сравнително големия си сектор на растениевъдството и да помогне на земеделските стопани да разширят производството на растителна основа, тъй като обществото и стратегията „От фермата до вилицата“ препоръчват храни от растителни източници, каза еврокомисар Януш Войчеховски. И заяви: „България би могла да засили производството си на вино със защитени наименования, което през последната година намалява. Разбирам, че някои от традиционните за България месни продукти, като филе „Елена“ или луканка „Панагюрска“, също са защитени.
Много неизползван потенциал има в развитието на сектора на биологичното земеделие в България, който макар и да се увеличава, все още представлява само 2,6% от общата използвана земеделска площ през 2018г., каза още Войчеховски.
Биологичното производство ще е един от начините да увеличим доходите на земеделците, да ги върнем в селските райони, каза евродепутатът Атидже Вели. И допълни: Има 1 млрд. лева от Европа за малките ферми.
По нейна покана по време на форума се състоя своеобразна среща на върха на най-големите експерти в земеделието от Европа. Съвети на родните фермери даде Пиер Баску, директор „Устойчивост и подпомагане на доходите“, в главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в Европейската комисия. Детайли от новата Обща селскостопанска политика на ЕС разясни Улрике Мюлер, евродепутат от група „Обнови Европа“ . За българските производители и преработватели от особенно значение бе участието на Пека Песонен, генерален секретар на Копа Кождека.
Присъствието ни тук днес е и поредно доказателство, че дискусиите, които провеждаме вече 15 години в рамките на кампанията „ДА! На българската храна“ , не само са необходими. Те са резултатни. Разрешавали са огромни противоречия между различни сектори, постигало се е съгласие по конфликтни теми, тлеещи с години, каза главния редактор на в. „Стандарт“ и ръководител на кампанията „ДА! На българската храна“ Славка Бозукова.
Стъпваме на петте приоритета от великденската дискусия „ДА! На българската храна“ , каза Мариана Кукушева, шеф на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от международния форум. И изброи: Първият от тях бе за 9% ДДС за всички храни, който днес е по- актуален от всякога заради галопиращите цени на хранителните продукти. Вторият- всички обществени поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. „Наше проучване показа, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в държава от ЕС“, посочи Кукушева.
Третият приоритет – предвидими икономически правила и стандарти в продължителен период от поне 10 години. Четвърто- подпомагане на суровинния сектор без ограничение. Пето- участие на бизнеса при изработване на рамката на Европейската комисия за хранителния сектор.
По време на форума „Стандарт“ отличи най-успешните компании в износа и онлайн търговията.
