„Хлябът – храна на боговете и на хората от 21 век“
На 06.11.2014 год. в рамките на съпътстващата програма на изложенито БУЛПЕК в Интер Експо Център, Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите организира кръгла маса на тема; „Хлябът – храна на боговете и хората на 21 век”.
С презентации участваха известният диетолог проф. Донка Байкова, доц. Веселка Дулева – началник отдел „Храни и хранене в Национален център по обществено здраве и анализи“, проф. Гроздан Караджов – Университет по хранителни технологии, гр. Пловдив.
Гост на събитието беше световната шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова,
На кръглата маса бяха представени интересни факти от историята на хляба и храненето на хората.
Проф. Байкова разгледа обширно полезността на хляба, като основна храна за човека.
Най-полезен е пълнозърнестият хляб, защото в него цялото зърно е запазено – с обвивката, с вътрешността, със сърцевината. В обвивката се намират витамините и минералите, във вътрешността му се намират предимно въглехидратите, в зародиша са белтъците и мазнините. Ако човек не консумира достатъчно от този вид храни, организмът му задължително започва да си ги търси чрез приема на трици – дали овесени, дали пшенични. Това е защото организмът страда от дефицит на т.нар. диетични фибри – влакнини, които винаги имат своето полезно действие по отношение на перисталтика на червата и изхвърляне на голяма част от попадналите токсични агенти от околната среда.
Пропионовата киселина, която е един от продуктите при ферментацията на хляба, от своя страна потиска активността на ензимите в производството на холестерола в черния дроб
Доц. Веселка Дулева подчерта, че зърнените храни доставят основната част от енергията за деня.
Българинът, който консумира средно около 150 гр. хляб дневно, като между 6 и 10 грама от това количество се пада на пълнозърнестия хляб
В презентацията си проф. Гроздан Караджов аргументира защо хлябът е функционална храна, а именно:
- Той е традиционен хранителен продукт;
- консумира се като обикновена храна;
- съставен е от натурални суровини, в естествена или повишена концентрация;
- Има положителен ефект върху определени функции на човешкия организъм, но по-голям от този на обичайната храна;
- Притежава способността не само да поддържа, но и да подобрява състояние и здравето, и да намалява риска от определени заболявания;
- Има потенциала да допринася за положителен физиологичен ефект, който се изразява в повишаване качеството на живот, активирайки физичните и интелектуалните възможности;
- Има научно доказан ефект и е разрешен от оторизирана за това европейска институция.
Хлябът е най-балансираната храна по отношение съдържанието на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъци и мазнини, съобразно нуждите на човешкия организъм. Хлябът отговаря изцяло на всички дефиниции, както и на всеки един от седемте принципа на Европейскта концепция за функционална храна.
Хлябът е част от здравословната диета дори на българските състезателки по художествена гимнастика, сподели световната шампионка Мария Петрова, която взе участие в дискусията на кръглата маса. Зърнените храни доставят основната част от енергията за деня – около 55-65%, тяхната енергийна стойност обаче е сравнително ниска, ако не им се добавят мазнини. Като абсолютно погрешно определиха експертите по хранене разпространеното мнение, че хлябът трябва да се избягва, тъй като консумацията му води до свръхтегло и затлъстяване.
Хлябът е свещен
За българина хлябът е свещен, незаменим. Думата „хляб“ в много случаи е приела значението на „хранене“ или „ нахранване“. Една поговорка гласи: „Като има хляб, всичко има.“
Повече може да прочетете в линка на заглавието.
Хлябът е лекарство
Колкото и храна да има на масата, без хляб трапезата изглежда незавършена. А освен че е много вкусен и полезен, хлябът има качествата и на някои лекарства.
Още преди възникването на християнството е бил сравняван от славяните със слънцето и плодородието, а така също и с продължението на рода. Хлябът се сеел само от мъже.
Повече може да прочетете в линка на заглавието.
Хлябът е нужен
Хлябът приготвен от зърнени храни е основата на нашата цивилизация. Кога е приготвен първият хляб, остава забулено в мрака на хилядолетията. Но десет хиляди години след това, той остава най-важната храна.
Хлябът има добра смилаемост и усвояемост, оформя хапката и насища апетита.
Повече може да прочетете в линка на заглавието.
