Автор: Даниела Денева, Стандарт Нюз, 16.09.2021г.
- Реалната инфлация е 20 %, хранителните суровини ще продължават да поскъпват
- Нужни са драстични съкращения в администрацията, чиновниците трябва да се влеят в бизнеса, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България
- Раздаването на пари на калпак не помага, ниската производителност на труда е големият бич
- Ръчният труд ще изчезне и ще остави много хора без работа. За да не са гладни, ще се създава евтина храна в лаборатории
- Не може от 2.2 млн. заети, 1 милион да са чиновниците
- Това лято вносът на храни е бил 2 пъти по-голям от износа
Проучване на КНСБ за цените на основни хранителни и нехранителни стоки показва сериозно поскъпване, което ще продължи. Какво показва анализът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, госпожо Кукушева?
В проучването на КНСБ са намалени цифрите или анализът им разполага с официалната статистика, която, както знаем, е различна от ежедневната. Това, което ние от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изнесохме като анализ, е следното: 200 % покачване на цената на газа за една година, 150 % скок на цената на електрическата енергия, цена на пшеницата към момента- 42 % по-скъпа, като само по време на жътва, което за първи път се случва, покачването е с 30 %. Цена на основното гориво- дизел- над 25 %.
Реалната инфлация е 20 %, защото освен поскъпване на хранителните суровини, имаме оскъпяване на всички материали- и на метали, и на дървесина, и на опаковки, и на пластмаса- на всичко. Цената на живота като цяло е много по-висока.
На всички ни е ясно, че доходите вече не изпреварват инфлацията, защото тя не е национална, а световна.
Националната инфлация е по-висока заради икономическите условия у нас. Нашите социални партньори от КНСБ много навреме направиха анализ. Но не съм оптимист относно тяхното предложение – за административно покачване на осигурителните прагове. Не защото това ни притеснява- в нашия бранш ние сме далеч над тези прагове. А защото считаме, че ниската производителност на труда и липсата на условия за стопанска инициатива всъщност са големият бич. И даването на пари на калпак не е решение за развитие, за скок на икономиката.
Какви са причините за световната инфлация?
Първата и основна причина е пандемията, която породи ковид кризата. По прогнози на Световната здравна организация, направени през 2021 г., се очаква тя да продължи до 2024 г.
Никой не може да каже, че животът ще се върне в онова „старо“ нормално, което познавахме. Напротив- всички сме категорични, че през третото десетилетие на 21 век ще изчезнат много професии. Ще изчезне ръчният труд. Голяма част от хората няма да имат работа и няма да я търсят. Световните тенденции показват нещо, което е свързано с политиките за планетата Земя- всички да имат храна. Но не се коментира какво ще е качеството на тази храна. Т.е. ще има безработни, но целта е те да не са гладни. И затова истинските хранителни суровини имат и ще продължават да имат траен ръст на покачване. Храната ще се създава в лабораторни условия, за да бъде на достъпна цена за най-ниските социални слоеве на населението.
В бъдеще ще се търсят детайлните професии, т.нар.някога „тесни“ специалисти. А ние като държава и като общество изобщо не правим анализ на тези процеси и не се готвим за тях. Както винаги, ще коментираме, че един влак се задава и ни подминава.
Това е доста песимистичен анализ за бъдещето.
Не ми е присъщо да съм песимист, защото не може да произвеждаш и презентираш хляба- насъщния, този, за който споменаваме с благодарност в молитвите си, и да си песимист.
Но категорично считаме, че е време визията за бъдещето да се изясни, да не е само в програмните документи на една или друга политическа сила и да работим като общество в осъществяването на онези 5 акцента, които са жизнено важни за България. Затова направихме предложения съвсем навремеи очаквам икономистите и другите браншове да започнат на коментират. А те са свързани с драстично намаление на излишните хора в държавната администрация.
Защото бизнесът се нуждае от този национален капитал, който е носител на високи човешки качества и компетентности, като отговорност, толерантност, комбинативност, иновативност, креативност. Хора, които умеят да правят пари, трябва да се влеят в българската икономика. Така ще повишим обема на брутния вътрешен продукт, както и неговото качество. Немислимо е в рамките на 2.2 млн.заети в България, около 1 милион да са в публичната администрация- държавна и общинска. Разбира се, че няма как 1.2 млн. работеши в бизнеса да бъдат моторът, банкоматът, който изхранва цялата държава и плаща данъци. Невъзможно е такава пирамида да съществува. Затова виждаме, че пирамидата е много наклонена.
На фона на това, което се случва- затваряне на бизнеси, които като домино повличат всички останали по веригата, единствено държавните служители са сигурни за заплатата си. Затова и много хора избраха държавната работа.
В рамките на последните 15 г. успяхме да издигнем в култ заетостта в публичните учреждения. И да създадем оня частично верен мит, че в бизнеса няма предвидимост и няма коректност по отношение на заплащането.
Но това е така, защото държавата не е създала условия за конкурентно развитие на обществото, както и условия за развитие на бизнеса. Един работодател, колкото и да е голям неговият бизнес, е чувствително по-малък от държавата, в която се развива.
Идва времето на търсенето на работещи идеи и това може да бъде точно такава идея. Очакваме да видим мнението на големите работодателски организации, на социалните партньори, защото те имат компетенциите и достъпа до информация, за да направят един обстоен анализ.
Какви мерки могат да се вземат срещу галопиращата инфлация, която усещаме по джоба си?
Трябва да бъдат обезпечени парите на потребителите, които са моторът на една икономика, защото потреблението активира производството. Последните данни показват, че това лято е имало два пъти по-голям внос на храни, произведени извън България, отколкото е износът ни. Това са плашещи данни.
Трябва да търсим възможности за въвеждане на бързи мерки, така че тази тенденция да бъде обърната. Факт е, че ни очаква една изключително сериозна зима. Не искам да я наричам тежка, за да не си създаваме изкуствени страхове допълнително. Но във време, в което ние сме в извънредно положение, живеем и работим в условия на фосмажор, смятаме, че един от основните икономически инструменти на държавата и политичите в България е да помислят как да разпределят тежестта на инфлацията върху джоба на потребителя. Според нас това може да се случи единствено чрез въвеждане на единна ДДС ставка от 9% за всички стоки и услуги, за да може българският потребител да разполага с повече левове за потребление. Защото в противен случай тенденцията за гладни хора в България ще нарастне чувствително тази зима.
В същото време диференцираната ставка на ДДС се превърна в един икономически инструмент, който се прилага от политиците и противопоставя браншовете. Това не бива да се случва.
Идва времето на търсенето на работещи идеи и това може да бъде точно такава идея. Очакваме да видим мнението на големите работодателски организации, на социалните партньори, защото те имат компетенциите и достъпа до информация, за да направят един обстоен анализ.
