Интервю от 07.06.2021 г. за Агенция „Фокус” по повод предстоящия Ден на хлебаря.
Фокус: Г-жо Кукушева, в четвъртък – на Спасовден отбелязваме Деня на хлебаря. Браншът е изключителен важен за икономиката, хлябът неизменно присъства на всяка българска трапеза. Кога за първи път е отбелязан празникът у нас и защо се чества точно на Спасовден, има ли някакви поверия, свързани с този ден?
Мариана Кукушева: Спасовден е Възнесение Господне. Вярва се, че на този ден Христос събира душите на мъртвите, които 40 дни са били при нас след Великден, и ги възнася в небесата. Защо Спасовден е свързан с хляба? Има много интересна притча, която гласи и е свързана с библейската истина за тялото Господне. Тялото Господне е хлябът, а кръвта е виното. Хляб и вино са достатъчни, за да живее организмът на човек, да има баланс в него, равенство между разума и сърцето, да има утре.
Празникът в България се празнува още от началото на XX в., поне оттогава имаме писмени данни. Спасовден не е избран случайно за Ден на хлебаря. На Спасовден се правят специални курбани, жертвоприношения. Нашите регионални съюзи празнуват поотделно. Това не е празник за трапеза, а за душата. Не него курбанът се раздава на хората, които имат по- лош социален статус, на хората, които имат здравословни проблеми, на тези, които не се чувстват в баланс със себе си и околната. Дарявайки им курбан и хляб, даряваме надеждата и вярата, че ще има утре, когато денят ще бъде слънчев.
Църквата почита Спасовден като един от най-големите християнски празници в годината. След Спасовден започват летните църковни празници, свързани с усилен труд на нивата. Усилен труд, след който да се прибере плодородието на земята в хамбарите, за да се подсигурят тежките зимни месеци.
Фокус: Няма друг, който може да опише носителят на изконните ни традиции – хляба и процеса на производството му като Вас. Как ще характеризирате работата на Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите?
Мариана Кукушева: Благодаря за оценката, която не е важна просто за мен, а за всички колеги. През годините Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите се утвърди като голяма постоянно присъстваща активна работодателска организация, която не просто консултира и защитава интересите на членовете си, но работи в полза на потребителите. В организацията, която представлявам, за тази висока чест благодаря за доверието на колегите си, има много рядка и дефицитна категория, но постоянно действаща – морал. Ако няма морал, ако хлябът не е произведен от чисти ръце, с чисти помисли, той ще горчи. Сладък е българският хляб, защото е произведен със суровина, добита в нашите земи. Това е повод за национална гордост. В 65% от държавите в ЕС, между които Германия, Франция, Италия, ежедневният хляб се произвежда с пшеница, добита извън техните земи. България има огромния шанс и благословия да произвежда меките сортове пшеница, от която се добива и създава най-дъхавия, най-вкусния и най-богат на белтъчно съдържание хляб. Затова в Деня на хлебаря трябва да благодарим на колегите, които са напред по веригата – зърнопроизводителите. Точно те със своя труд, отговорност, инвестиции и постоянни грижи осигуряват хлебния баланс на България. Ние сме една от малкото държави в Европа и света, която не пострада от продоволствен недостатък. Не изчезнаха храните, не изчезна хлябът. Затова отново трябва да изкажем адмирациите си към всички оператори в сферата на хранителната и питейна промишленост. Организацията на труда ни е огромна. Това е труд на първа линия, ежечасен, ежеминутен, без да е празничен. Работим през деня, през нощта, в делнични и празнични дни, когато на вън има буря, виелица или пече слънце. Носим тази наша отговорност с чест и достойнство. Нееднократно държавни институции са казвали, че сме организация за пример, подражание, повод за аплодисменти заради диалогичността си. Организацията на Националния съюз на хлебарите и сладкарите разполага с огромен екип от експерти в различни области, които провеждат своите анализи, за да можем да сме актуални пред медиите и най-вече към потребителя. За нас потребителят е личност, изписана с главна буква, защото без потребителското търсене, без потребителските желания и доверието в нас, защото ние произвеждаме най-бързооборотната храна, няма как да се развива браншът. В дните на пандемия, на затвореност на икономиката, на криза, доверието на българския потребител се върна към нас с особена сила. Това подчерта, че многогодишните ни усилия са в правилна посока, ще продължим да работим за потребителите на България и Европа. България продължава да доставя ежедневно полуизпечени и замразени хлебни и тестени изделия във всички точки на Европа. Тези изделия се консумират от капризния европейски потребител, като търсенето расте.
По отношение на икономическите показатели, трябва да призная, че кризата не ни подминава. Има колеги, които не успяха да овладеят процесите на непрекъснато покачваща се себестойност. Ще ви дам 2 -3 цифри. В рамките на тази календарна година цената на електроенергията за нас се покачи със 100%. Покачи се незабелязано, неизведнъж, но към момента има 100% покачване. В същото време цената на газа се покачи с почти 80-90%. Цената на основната ни суровина – пшеницата, расте неудържимо, независимо, че се очаквам изключително добра реколта в целия свят, търсенето изпреварва предлагането. С оглед на това и към момента на зелено цената на пшеницата реколта 2021 г. се търгува с 30% повече спрямо същия период на миналата година.
Не случайно в доклада си Световната организация по продоволствена сигурност към ООН дава прогноза, че 10-годишният ръст на цените на храните ще продължи да се покачва. Като прибавим и цената на труда, който ангажираме в работния процес, цената му расте непрекъснато и вече доближава 40% от себестойността цената на всеки един продукт. Тази динамично променяща се себестойност е основен проблем за всички оператори в сферата на хлебопроизводството, защото не всеки има финансовите запаси да издържи. Ние не актуализираме цената на хляба непрекъснато. Това се случва в някои момент, когато ситуацията става неудържима.
Не искам да навявам страхове и лоши мисли в българските потребители, но категорично трябва да кажа, че животът става по-скъп, а хлябът е символът на живота и основно част от него.
Фокус: Г-жо Кукушева, тъй като обърнахте внимание на обстановката в сектора, няма как да не Ви попитам как работи браншът със служебния министър на земеделието Христо Бозуков? От какви държавни помощи могат да се възползват сладкарите и хлебопекарите в пандемичната обстановка?
Мариана Кукушева: Ние не ползваме никакви държавни помощи – нито по COVID мерките, нито по ПРСР, нито мерките по програмата за повишена конкурентоспособност и енергийна ефективност, възможни за прилагане в нашия бранш.
Вече веднъж сме работили с проф. Бозуков в негов предишен мандат като земеделски министър. Имаме отлични взаимоотношения. Със съветника на министъра – Светла Бъчварова, също работим много ефективно и леко върху бъдещи идеи за развитие на организацията. Със зам.-министър Явор Гечев имаме приятелски отношения, не само защото е председател на Съюза на кооперациите в България, но и сме членове в Консултативния съвет по зърното. Това са експерти, които познават всякакви процеси в селското стопанство. Нямаме никаква нотка на притеснение за липса на диалог.
Ние не сме в списъка на браншовете, които получават средства чрез програми и мерки на ДФЗ, но за сметка на това няма инициатива на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която да не е подкрепена от изпълнителната власт в България. Това е най-добрият атестат за организационното ниво и живот на нашия браншови съюз.
Материал на Мариела Чепелова, ИА „Фокус“
