Материал на ИА „Фокус“, 18.01.22, рубрика „Общество“, автор: Димитър Димитров
София. Себестойността на хляба е толкова плаваща, че е неизвестна, защото за всеки производител е абсолютно различна и е характерна за неговите мощности и пазара на който той борави. Това каза председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева за предаването „Добър ден България“ на Радио „Фокус“.
По думите й хлебопроизводството е икономически бранш, който се нуждае от задължителната форма на рентабилност, която съществува във всяко производство, но тази форма на рентабилност е замръзнала точка в последните няколко месеца.
“ В бранша „Хлебопроизводство и сладкарство“ има едни от най-високите заплати спрямо всички останали хранителни браншове, но не значи, че те ще бъдат замразени. Опитваме се всячески да увеличаваме заплащането на заетите в бранша. Друг е въпросът, че и по този компонент всеки хлебопроизводител има своите възможности, ресурси как да го направи, кога да го направи и доколко е възможно това, според икономическото му състояние. И заради всичките тези компоненти, за съжаление прогнозата за хлебопроизводителите не е никак оптимистична за течащата вече 2022 г. Очакваме, че ще има затворени фирми, предприятия, малки пекарни, защото трудът става много скъп, той е на всичкото отгоре липсващ- липсват майстори, особенно в производители на закуски и не само, липсват подготвени кадри“, изрази опасенията си Мариана Кукушева.
Тя забелязва, че проблем с кадрите има не само в България, а в цяла Европа и в света- младите хора са демотивирани да полагат системен труд.
„Ние се опитваме да компенсираме всички тези недостатъци през заплащането. За съжаление, пътят на развитие на хлебопроизводство няма да минава толкова през развитие на човешките ресурси, колкото през автоматизация и иновации в производствения процес, т.е. изместване на човешкия труд от машини“, каза още Кукушева и обясни, защо дори и при добра реколта не може да се удържи поскъпването на хлебните продукти.
„Цената на пшеницата се определя от Международната борса . Тя не се определя от търсене и предлагане на вътрешния пазар. Същото се отнася и за цената на брашното. Бих казала, че в момента цената на тон брашно минава 1000 лева, а това е нещо, което не се е случвало в последните 10 години в България. Както обясних търсенето и предлагането в международния пазар определя цените. Когато търсенето, повтарям, е повече от предлагането, сами разбирате, че става въпрос за растящи цени. Освен това бизнес операторите назад по веригата са част от икономиката на страната и техните разходи също са завишени. Себестойността на брашното също е завишена, така че тези над 1000 лева, които споделих като пример за цена за тон брашно, всъщност не са спекулативна цена, а те са в резултат на неимоверното покачване на цените на енергията, на всички материали, на близо 30-процентна инфлация, която наблюдаваме в реалния живот. Така че няма спекула по веригата. Има икономически факти, които аз коментирам пред вас“, допълни Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
