Материал на сп. Агрозона с автор Паулина Йоргова, бр. 119, 2021г.
Няма празник за българите, на който хлябът да не е на особено висока почит. И тази Коледа питката ще бъде част от традициите и начинът на живот на нашия народ. А в погачата и баницата за Нова година ще търсим късмета си, онзи от който всеки има нужда.
През изминалата година обаче хлебопроизводителите срещнаха много трудности, не го подминаха високите цени на енергията, на природния газ, суровините и транспорта.
Хлебопроизводителите имат пет приоритета, които поставят пред управляващите и се надяват да се намери решение на проблемите, които преследват тях, а и цялата хранителна индустрия. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева, председателн на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите по време на форума „Криза и зелена сделка. Време за бързи решения в земеделието“, проведен през декември.
9 % ДДС за всички храни
Първият от приоритетите е за 9 % ДДС за всики храни. Това искане е вече по-актуално от всякога заради галопиращите цени на продоволствията. Храните са най-бързооборотните стоки, без тях животът неможе да продължи. Рискът, който поемат бизнес операторите в тази сфера е най-висок, защото храната стига най-бързо до потребителя, а той от своя страна има най-високи изисквания и то от здравословен характер. „Развиваме се в общия европейски пазар, ама някак в периферията му и я караме на мускули- единствено и само със собствени капитали, с много малко мерки, които стигат до бизнес операторите“, каза Кукушева по време на форума.
Обществените поръчки- с продукти от България
Другият приоритет е свързан с искането всички обществени поръчки за институциите да се изпълняват от български бизнес оператори и доставките да бъдат от храни, произведени в България. „Все още в България над 80% от доставките, които сеправят по обществени поръчки, всъщност са от храни, произведени в единния европейски пазар. И стои въпросът: А ние какво правим с нашата продукция? При опит да се подготви статистика става ясно, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в останалите държави от ЕС“, посочи Кукушева. Там е измислена формулата на скрития протекционизъм и тя се осъществява успешно- едно предизвикателство към законодателната и изпълнителната власт, за което депутатите са в дълг към производителите на храни в България.
Друга важна тема е необходимостта от изключителна подкрепа към суровинния сектор без органичения дали са малки, средни или големи, като трябва да се отчита, че от последната категория у нас по европейските изисквания няма.
Новите пазари и подпомагане на сектора също са важни акценти в исканията, посочени от Мариана Кукушева.
Скъпият ток изяжда приходите
Последната, особено важна в момента тема е за високите цени на тока за бизнеса. Електроенергията вече е една толкова голяма величина, че в повечето случаи оборотът за месеца не може да покрие разходът за електроенергия. Като представител на най-енергоемкия бранш в храните, Кукушева сподели ситуацията, в която се намират хлебопроизводителите. На практика себестойността на продукцията за тях става ясна на следващия месец, когато получат фактурите за енергията. Вече има бизнес оператор, който плаща над 1 млн. лева за енергия, посочи тя.
Дошло е време за дългосрочни договори в енергетиката за бизнес операторите от сферата на храните, така че да има предвидимост, да няма плаваща себестойност, за да не излиза всяка партида с различна себестойност, защото българският пазар не може да отговори на тези предизвикателства, каза още Мариана Кукушева.
