Материал на сп.АгроЗона с автор Паулина Йоргова ,бр.117, 2021г.
Хлябът не прави изключение от общата тенденция на поскъпване на живота
За първи път през тази година ясно осъзнаваме, че живеем и работим в условията ба форсмажор. По дефиниция условията, в които работи не само българската икономика, а цялата световна икономика всъщност е един форсмажор, който не е описан в книгите и договорите, но тласна напред световната инфлация, а частност и нашата в галопиращ темп. Така определя сегашната икономическа ситуация у нас Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Мариана Кукушева предлага да се въведе 9% ДДС на всички стоки и услуги като антикризисна мярка.
„Това, което е важно да знаем, че въпреки всичко ние продължаваме да работим. Да говорим за COVID единствено като за здравен проблем е немислимо, вече гледаме от друг ъгъл, а именно този на хората, живеещи в третото децетилетие на 21 век с ясното съзнание, че след коронакризата, много професии ще изчезнат от регистъра на професиите“, каза още тя.
Няма да има професии, които да са свързани основно с ръчен труд, а голяма част от хората, които в момента не си дават сметка какво се случва в света ще бъдат аутсайдеритена обществото, смята още Кукушева. Факт е, че изкуственият интелект вече не е химера, а част от нашите бит и икономика.
В условията на COVID криза много от икономическите промени са свързани с галопиращата инфлация. По анализи на браншовия съюз към момента има 200% покачване на цената на газа , има 150% поскъпване на електрическата енергия, има 30% скок в цената на пшеницата по време на жътва, което пък е абсолютен прецедент в българската история. Обикновено цената на житната реколта расте след като е прибрана по хамбарите. Към настоящия момент всъщност цената на пшеницата с добри хлебопекарни качества вече е 45-48% по-скъпа, спрямо миналата година по това време. Категорични са прогнозите, че трендът ще продължи да е същият. На фона на всичко това трябва да се добавят покачващата се цена на дизела- основното гориво за транспорт, на покачващата се цена на водата, растящите цени на всички материали, които са свързани с развитието ан икономиката. „Сами разбирате, че никой не би ни повярвал, ако твърдим, че няма да продължи да се оскъпява живота ни. Това е тежка тема, която за съжаление не е в речника на политиците ни. Още през март, 2020 година Световният съвет по сигурност на ООН излезе с прогнозата за покачване на основни хранителни суровини с около 30%. Тази цифра вече я подминахме.“, коментира още Кукушева за A ZONA.
Част от малките хлебопекарни затвориха завинаги
COVID кризата отново има два аспекта в отражението си- плюс и минус. Като всичко в живота- добро и зло вървят ръка за ръка. От една страна точно COVID кризата върна полагащото се място на трапезата на българския хляб. Той се оцени по достойнство и по време на пандемия и това продължава до момента. Статистиката на съюза сочи, че се е покачило потреблението на българския хляб и по специално на пшеничен. „Този факт касае сериозните хлебопроизводители- големите, тези, които имат добра логистика, присъстват в търговските вериги и не оставиха нито едно населено място в страната без хляб в рамките на тези близо 2 години. Но за малките хлебопекарни, закусвални или обектите, които са свързани с по-занаятчийско производствов кварталите в малките и големите градове, първото затваряне беше оше през март 2020 година.“, сподели Кукушева. Тяхната липса е компенсирана от голямо предлагане в търговските вериги от една страна, а от друга домакините започнаха да приготвят хляб вкъщи.
Добра тенденция е да се върнем към миналото си и да потърсим там кулинарните традиции, но след вдигане на забраната икономиката е далеч от това, което беше. „Всъщност част от тези обекти не успяха да отворят отново. Те загубиха своите специалисти- майсторите. Това е икономическата цена, която платиха мои колеги, които не успяха да отворят. Но това не е само факт, който касае икономиката на България. Същото се случи с такива обекти в цяла Европа, а и в целия свят, като имате предвид, че тяхното затваряне беше с години“, констатира с тъга Мариана Кукушева. И продължава- „Ние винаги гледаме какво се случва в паницата на другия и така разбрахме, че компенсациите в ЕС за такъв вид бизнес са доста прилични, но само спрямо българските стандарти. Говорила съм с колеги и то българи, които имат такива обекти в Англия, Франция, Италия. Те казаха, че парите са крайно недостатъчни. Това са средства, с които да успееш да платиш само най-първичните си разходи, но не дават възможност да се поддържа добър стандарт на живот.
При нас тази част от бранша не беше бенефициент на програми за подпомагане, защото тук дойде голямата изненада за колегите, които разбраха, че когато не са обявени обороти и работни места, няма как да докажеш загуби от принудително затваряне. Това е поредният урок, който пандемията ни даде, но като всеки урок – той е предназначен за умни хора.“
COVID мерите бяха на калпак
COVID мерките, които взе българската държавна власт всъщност бяха за подпомагане на калпак, твърди опитният браншовик. Те не доведоха до подобряване на бизнесите. Има съмнение и недоверие дали стигнаха точно до тези сектори и заетите в тях хора, които искрено пострадаха от пандемията. Това, което е видно в резултат на проведените анализи е фактът, че цената на човешкият труд става все по-голяма, но в същото време започва да тежи на работодателите, защото специално в България производителността е изключително ниска.
„В условия на криза и пандемия е трудно да мечтаем за надхвърляне на тази производителност поради две причини – от една страна, липсата на желаещи да работят, от друга страна- липса на финансов ресурс у работодателя да подобри и модернизира условията на труд“, разказва експертът.
Национален капитал в действие
“ Нашият бранш, чийто труд е свързан с нощни смени, открихме един огромен резерв, наречен национален капитал. Не бих искала да звуча популистки, нито политически. Преди години един бивш български държавник нарече хората на България национален капитал и нищо не направи за този капитал. Ние предлагаме и считаме, че точно сега е моментаът националният капитал да бъде на трудовата борса . Как? Според бившия вече служебен финансов министър, 30-40% от хората в държавната администрация не знаят нито защо са там , нито какво трябва да правят. Ние искрено вярваме, че това са образовани, отговорни, интелигентни, креативни, толерантни и иновативни хора, които знаят как се правят пари. Казвам това с ясното съзнание, че мога да бъда разбрана двусмислено, но тази група високообразовани българи българи всъщност не са добре платени. За да покрият стандарта си на живот си мисля, че си позволяват нелоялни практики, бих казала корупционни. Ако България излезе с решение да предостави на бизнеса тези кадри, ние се нуждаем от този капитал и ако той се влее в редиците на икономиката ни, това ще е страшно голям заряд за стопанското развитие. Това е една работна сила, високоинтелигентна, квалифицирана, която не може да се сравни с работната сила идваща от третия свят – от там идват нискоквалифицирани лица, а ние не се нуждаем като икономика от такъв тип хора. Второто ми предложение е може би още по-интересно и също толкова неочаквано“, разказва Мариана Кукушева.
9% ДДС за всички стоки и услуги
В условия на пандемия и бърза инфлация от 20%, ние предлагаме да се разпредели тежестта на оскъпяване на живота на потребителите в страната така, че всички да имаме действително повече пари за употребяване, за да се даде глътка въздух на българската икономика, на всички браншове, на всички производители, на всички търговци във всички сфери и да бъде въведена единна ставка от 9% за продукти и услуги, не само за основната потребителска кошница, а за всички стоки и услуги. В условия на фосмажор и на извънредно положение, в което сме, процедурата е твърде улеснена, защото не сме длъжни да правим съгласуване с Европейската комисия. Това е мярка за стабилизиране на националната икономика от една страна. От друга страна вместо да си говорим с колко се е покачила цената на хляба е по-добре да помислим как и къде изтичат левовете на българските потребители, защото ДДС е изцяло платен от тях, препоръчват от бранша на хлебопроизводителите.
С повишаване цената на живота данъчната основа, върху която потребителят плаща ДДС продължава да расте. В България е факт, че това е основен данък, но при 9% той е платим от всички. Така ще се прекратят порочните практики за укриване на ДДС. Статистиката на финансовото министерство показва, че при въвеждането на 9% ДДС в туристическия и ресторантьорския бранш, в хазната влизат много повече пари, отколкото при единния 20% данък.
Цената на хляба скача между производителите и щанда
„Цената на хляба е чисто пазарен продукт. Нееднократно сме заявявали, че себестойността на един хляб е различна за всеки един производител. Доставната цена е периметърът, който коментираме. Тя е много по-различна от продажната цена, която се определя от търговците и представлява сбор от доставната цена плюс пакет от търговски надценки, които обикновено е в рамките на 40-45% и така върху общата сума от двете цени има едни 20% ДДС. Ако бъде въведена 9% на хляба, както и на останалите хранителни стоки, това ще позволи цените да се задържат много дълго, независимо, че тяхната борсова стойност ще продължи да расте.“
