Автор: Марияна Валентинова, Информационна Агенция „Фокус“
Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева в интервю за предаването „Добър ден, България!“ на Радио „Фокус“.
Фокус: Цената на пшеницата продължава да расте. Търсенето в условията на пандемия е голяма. Поскъпват горивата, природния газ, цената на труда също поскъпна. Какво се случва на пазара?
Мариана Кукушева: Абсолютно сте права. Изредените ценообразуващи компоненти са факт. Реколта 2020 не беше една от най-лошите за човечеството, но с оглед на пандемията много бизнеси се затвориха. В резултат на това се освободиха пари, които потърсиха нова реализация и я намериха в зърнените пазари, зърнените култури и са дълготрайни. И инвестициите, и търсенето, което предизвика освобождаването на парите, всъщност повиши цената на пшеницата и на всички зърнени култури, тя продължава да се покачва. Факт е, един изключитено важен факт за нас е, че при нас са хората, които работят всеки ден, всяка нощ, без значение какво е времето навън, кави са атмосверните условия, колко са жертвите на Ковид-19, те са на първа линия. Тези хора не работят в хоум офис. Някак в обществото наложихме темата за голямата трагедия на работещите в хоум офисите, а какво да кажем за истински работещите в предприятията , тези, които независимо от всичко отиват всеки ден на работа. Рискът на един дистрибутор, който днес започва своя работен ден в 2.00-3.00 часа през нощта, и посещава и зарежда 50-60 обекта, не е ли релевантен на риска, който носи полицая. Не е работата да се съревноваваме, но търсим уважението на обществото, защото ние не бяхме включени нито в една мярка за подпомагане. Нашите високорискови условия на труд останаха изцяло за сметка на работодателите хлебопроизводители. С оглед на това, след като държавата инвестира в рамката на 30% по-добро заплащане на полицаите, на държавната администрация, ние нямаше как да не отговорим на тези изисквания на пазара на труда, защото за нас е изключително важно да запазим хората си. Изключително важно. Освен това, някак много наивно подхождаме, бъркайки в потребителската кошница и вадейки само един продукт от нея- фокусирането върху цената на хляба не дава цялата перспектива на промяна на цените на пазара. Между другото, средното покачване на цената на един хляб е в рамките на 10 стотинки. Сега ще обясня на вашите слушатели какво значи това. Това значи: едно семейство потребява по наши изследвания средно един хляб за 2 дни, това значи 5 стотинки тежест върху семейния бюджет. Какво да кажем за енергийните разходи, които се увеличиха с десетки левове, какво да кажем за това увеличение, за което някак няма интерес да се говори в обществото. Защо? Кой въведе и тази забрана? Ние можем да отговорим и винаги сме отговаряли на всякакви въпроси. И с оглед на настоящата ситуация тогава, когато сме длъжни да спазваме всички разпоредби на нашето правителство и на министъра на здравеопазването, защото човешкия живот е най-най-голямата ценност, ние предлагаме нереализираният хляб за деня, и без това в следобедните часове и вечерните такива винаги е с намалена цена , моля търговските вериги да обърнат внимание и да направят всичко възможно този хляб да е изложен за продажба в зелените коридори, за да могат възрастните хора, най-чувствителната част от обществото, хората с най-органичени доходи, да не усетят покачването на цената. Има още един факт, който немога да прескоча. И този факт е следният: всеки ден в поне две търговски вериги, без да броим кварталните магазини, има хляб на промоционална цена. С оглед на това, не считаме че на пазра има каквито и да е сътресения, свързани с цената на хляба. Уважаеми потребители, хората които работят при нас, са герои. Те имат достоен труд и този труд трябва да бъде достойно заплатен. В цената на един продукт има калкулирани 35% труд. Ние неможем да си позволим да загубим хората, които произвеждат хляба на България. Можете ли да си представите какъв стрес в обществото, каква вълна на ужас би предизвикал фактът от забавянето с няколко часа на доставка на хляб в който и да е магазин. Ние не искаме да се стига до там.
Фокус: В тази връзка как работи секторът в условията на пандемията? Трудно ли е?
Мариана Кукушева: Изключително трудно работим. Но въпросът не е да се оплакваме. Организацията, която сме създали, носи голяма защита от биологичен и хигиенен риск, но в същото време сме взели всички мерки : специално облекло, защитни ръкавици, шлемове, маски, калцуни, така че да гарантираме здравето на нашите заети хора. В същото врме сивата икономика в България не е намаляла по никакъв начин. Даже обратното, имаме усещането, че контролът специално при производителите на храни и закуски, хляб е изключително занижен. Нямаме обяснение защо това е така. Моце би, защото и администрацията, контролираща дейността ни, понякога работи в хоум офис, а може би хлябът като храна не крие риск за човешкото здраве. Но това са въпроси, на които трябва да ви отговори контролът.
Фокус: Цената на пшеницата, казахме, продължава да расте, търсенето в условия на пандемия е голямо. А гарантиран ли е хлебният баланс на страната, предвид и по-лошата реколта, както казахте?
Мариана Кукушева: Хлебният баланс на страната е абсолютно гарантиран. България потребява около 1,2 млн.т пшеница. Това е заедно с производството на фуражи. Така че ние няма от какво да се безпокоим. За поредна година сме произвели 4 пъти повече. Реколтата е добра откъм качество, не е компрометирано качеството. Напротив, българската пшеница има изключителни хлебопекарни качества. И точно за това тя е търсена. фактът е, че цената на пшеницата е борсова и търсенето започва да се повишава. От друга страна повишената цена на пшеница значи повече пари в земеделските производители. Българският хляб, продължава да бъде най-евтината, истинска храна в света, не просто в Европа. И моля не забравяйте, върху доставната цена на българския хляб има едни 40% търговска надценка плюс 20% ДДС, сложен от държавата. В полезрението и във фокуса на важните храни за трапезата не попадна българският хляб. Обяснение за това ние нямаме. За нас повече темата за диференцирана ДДС ставка на хляба не е актуална. За нас сега е най-важното хлябът да е произведен качествено, да запазим живота и здравето на своите хора, да гарантираме вкуса на хляба пред българските потребители.
Фокус: И в края на разговора ни предвид предстоящите коледни и новогодишни празници какво ще пожелаете на потребителите, на работещите в сектора?
Мариана Кукушева: Бих отправила най-човешкото пожелание: да ви е сладък хлябът! Това значи да имате много здраве, да ви сполети късметът, да имате добрата дума, споделената топлина в семейството, и в работната среда. И още веднъж: да ви е сладък хлябът!
