Зад предложение да се договорят нови доставни цени с търговските вериги застанаха днес от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на млекопреработвателите в България и Асоциацията на месопреработвателите. На пресконференция в БТА, озаглавена „Как да научим магарето да живее без да яде?“, те аргументираха искането си с близо 30- процентото увеличение на суровините, тока, газта, минималната работна заплата. Затова настояват разликата между нетната и продажната цена да не е под този процент.
„Искането е подадено още преди месеци, но реакция от страна на търговците нямало. По този начин доставчиците продавали под себестойност, което е наказуемо по закон“, обяви Мариана Кукушева, председател на НБСХС,
Кукушева обясни какво представлява пакетът от търговска отстъпка, надценка и бонус, който търговските вериги слагат върху нетната доставна цена на продукта . Тя е между 45 до 50 на сто отгоре, следвана от 20 процента ДДС.
„Това е страшен натиск върху доставната цена на всички храни, които произвеждаме в България. В повечето случаи това формира и една твърде висока цена за крайния потребител, без по никакъв начин да стимулират нашето развитие и да повишават конкурентоспособността ни“, коментира тя.
Аргумента на търговците, че разходите им се покачвали, тя определи като несериозен и неуважителен, защото основната им дейност е да реализират печалба от търговията. Освен това те не изпълняват никакви социални ангажименти, които се поемат от доставчиците.
„Неприемането на новите цени и неактуализирането на подадените от нас себестойности, което е в абсолютно разумен срок /не повече от 14 дни/, води до загуба на работна ръка“, каза още Кукушева.
„Другата страна е притискане на българския доставчик – производител в посока компромис с качеството, каквото обаче ние категорично не искаме да правим“, добави Кукушева.
Димитър Зоров, председател на УС на Асоциацията на млекопроизводителите в България, настоя за по-справедливо разпределение на принадената стойност по цялата верига, т. е. повече да има за този, който произвежда, като носител на най-големия риск, а не за този, който продава.
Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопроизводителите посочи, че от 60 ст./литър преди половин година в момента няма мляко под 80 ст./литър. Допълнително всяко млекопреработвателно предприятие поддържа транспортни разходи за доставка на суровината, от около 10 процента. Само за последните 5-6 месеца цената на суровината е скочила с 30 процента.
„Това важи за всички регистрирани предприятия в сектора“, посочи Михайлов.
От бранша твърдят, че около 7 икономически субекта държат основния дял от пазара и контролират доставните цени, недопускайки тяхното увеличение. Натискът, който се упражнявал върху тях, е непроследим от контролните органи, а договорите с търговските вериги строго конфиденциални.
Браншовиците настояват чрез промяна в Закона за храните държавата да направи тези договори публично достояние и да се наложи лимит на търговските надценки, особено на бързооборотните храни. Освен това големите търговски вериги да влязат в режим на публична финансова отчетност.
от Бизнес.Дир.бг , Калин Каменов, 17.12.2019г.