Производители на храни отново се оплакаха, че търговските вериги ги „смачкват“

Производителите на хляб, на млечни и месни продукти отново се оплакаха от ценови натиск върху стоките им от страна на търговските вериги, обявиха, че те имат подозрително идентични методи на работа с доставчиците си, които в крайна сметка ще доведат до фалита или минаването в сивия сектор. През последните два месеца цените на храните видимо са се повишили, не не защото производителите им взимат повече, а заради скок, наложен от веригите, обявиха на пресконференция представители на браншови асоциации и поискаха от държавата правила.

За проблема говориха Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, и Владислав Михайлов, зам.-председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Конфликтът доставчици-вериги е от навлизането на търговските вериги на българския пазар и досега не е получил разрешение, от което производителите да са доволни, макар че на няколко пъти държавата се опита да се намеси през промени в Закона за защита на конкуренцията и през специален закон. Досега обаче промени не са приети.

„Дневник“ изпрати въпроси до сдружението за модерна търговия, в което членуват повечето представени на българския пазар търговски вериги.

Какъв е проблемът

Производителите разказаха, че ако преди 6-7 години търговските вериги обяснявали, че държат 30% от пазара на дребно, то сега делът им достига 60%, а в 20-те най-големи български града и 75%, а нелоялните търговски практики са факт, заяви Мариана Кукушева и посочи, че обявените от производителите проблеми тогава още стоят нерешени. Каза, че с колегите й са потресени и не знаят как ще се развиват взаимоотношенията им с веригите занапред.

Производителите се оплакаха, че с месеци стоят без отговори от страна на веригите по предложенията им за по-високи цени на продуктите, а в това време те се опитват да се справят с производството си, продавайки евтино, което по думите й представлява смачкване на производителите. Обясниха, че в това време растат цените на суровините, които обичайно се формират на борсите, расте минималната работна заплата, което те преценяват за разумно, но няма как при запазване на цените да отговорят на всички тези повишения. Единственият начин да правим инвестиции и да се развиваме е през печалбата, обясни Кукушева. С колегите й отбелязаха, че за разлика от търговските вериги, които непрекъснато откриват свои обекти, това не се случва с производителите.

Докато чакат решението на веригите, производителите продават под себестойност, което е наказуемо, а по договор нямат право да преустановят доставките. От трета страна предложената нова доставна цена може да не бъде приета от веригите или ако бъде приета след 6 месеца, то тогава тя вече няма да е актуална.

Владислав Михайлов посочи, че няма как цената на литър сурово мляко през лятото да е 61-63 ст. за литър, сега да е 80 ст., доставката до преработвателите да е още 5-7 ст. на литър, а цената на млякото в магазините сега да е както лятната.

Атанас Урджанов разказа, че заради появилата се чума по свинете в Китай преди две години българските преработватели минали на по-скъп внос от Европа, но там за осем месеца цените се покачили с над 50%. Обясни, че няма как качествен продукт да се произведе от некачествена суровина. Обяви, че докато чакат търговските вериги да приемат предложенията им за по-високи цени, ще изпаднат във форсмажорна ситуация. Допълни, че докато се възстанови производството на свинско в Китай ще минат поне още 2 години.

Как се формират цените

Обяви, че веригите карали производителите да чакат, за да проучат пазара за повишение на цените, и после казвали, че той не е узрял за тях. Не било необичайно в периода на чакане, някоя от веригите да намали бонуса си или да сложи по-ниска надценка и да използва това като аргумент, че пазарът не е готов.

„Ние сме в едно менгеме, в което в даден момент челюстите се събират“, обяви той и посочи, че тъй като всяка година веригите искат все по-висок бонус, ще се стигне до там производителите освен стоките си да носят и пари, за да им бъдат излагани по рафтовете.

Според него такъв натиск води при някои производители до излизане в сивия сектор или производство на нещо, „което прилича на млечен продукт“. Това означава да оцеляваме, но и че се връщаме към 1993-97 г., отбеляза той.

Колегите му заключиха, че неприемането на обосновани за производителите цени от страна на веригите имат и друго решение, което минава през терминал 2 за работниците им, а проблемът с работната ръка в България вече и без това е огромен.

Търсим работници в страни като Молдова и Украйна, където хлябът е с 30% по-скъп от този в България, а енергийните цени и тези на суровините са в пъти по-ниски, обяви Мариана Кукушева.

Държавата да помисли

Производителите настояват и държавата да помисли за някакви регулации в защита на производителите, а не да стои като наблюдател. Те искат тя да помогне за „по-моралното“ и в крайна сметка „по-правилно“ разпределение на принадената стойност по веригата, така че производителят да получава дела си за рисковете, които той поема.

Кой трябва да се намеси? Путин, марсианците или може би самият Бойко Борисов, попита Кукушева.

Владислав Михайлов посочи, че ако в зората на търговските вериги в България търговците на дребно са били хиляди, сега са в пъти по-малко и реално до 60% от търговията с храни се контролира от 5-7 реални икономически субекта в лицето на веригите. В 20-те най-големи града пък 75% от търговията била в ръцете на веригите. Посочи, че в този случай има очевидна концентрация и че не става дума за свободна търговия, а за спекуланти, които чрез натиск над доставчиците потискат цените.

Когато правилата на свободния пазар не важат и няма други, действат правилата на джунглата – по-силният изяжда по-слабия, коментира Михайлов.

Според Кукушева заради изредените проблеми участниците в модерната търговия стават все по-малко. Подчерта, че натискът, за който говорят с колегите й, е недоказуем, защото всички договори са конфиденциални. И тъй като няма как веригите да бъдат обвинени в злоупотреба с монопол или в картелни споразумения, вследствие на които действат по общ модел с доставчиците си, производителите настояват за намесата на държавата. Те предлагат надценката на веригите над доставната цена да бъде не по-висока от 30%.

Няма как държавата силово да се намеси, но не може да остави нещата на самотек, обясни и Михайлов. Той припомни предлаганите в годините назад решения, които според него и колегите му ще работят – условията в договорите с доставчиците да са публично достъпни, да има лимит на пакета надценки особено при храните, да има публична информация за финансовите резултати на търговските вериги, каквато според него в момента няма, защото те не си публикували отчетите.

Автор: Татяна Димитрова, Дневник.бг