За българите хлябът е свещен, неизменна част от всекидневната и празничната трапеза, за всеки народен обичай и за всяко важно събитие. Промениха ли се предпочитанията на потребителите и знаем ли как да избираме качествения продукт – в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ разговаряме с председателя на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева
Водещ: Госпожо Кукушева, световните и европейски зърнени пазари отчитат увеличение на цената на пшеницата, ще се отрази ли това увеличение на цената на хляба у нас?
Мариана Кукушева: Факт е, че в последната стопанска година, която вече почти изтече, защото за нас годината е от Димитровден до Димитровден, цената на зърното на борсата се увеличава, търсенето се увеличава. Това е факт, който няма как да пренебрегнем. Цената на зърното е такава, каквато е готов да определи борсовият клиент. С оглед на това национални цени в такава посока не могат да съществуват. И когато трендът на основната суровина е трайно покачване, няма как да очакваме, че това дълго време може да бъде задържано върху цената на крайния продукт. Така или иначе има още един фактор, който силно влияе върху себестойността на продукцията изобщо, която се създава в България. А това е вярната политика в посока увеличаване на доходите. Категорично трябва да си кажем, че страните, които имат висок жизнен стандарт, с високи доходи, всъщност са страни, в които цените на стоките се увеличават. Компонентата човешки труд в себестойността на хляба в момента наближава 35-40 %. Недостигът на кадри и на желаещи да работят при нас е огромен. Същата компонента процентно се изразява в себестойността на хляба и цената на брашното.
Водещ: Това ли е причината в различни пекарници в София и в страната тестените изделия да са с по-високи цени – между 5 и 10 стотинки, и какво е качеството на продукцията?
Мариана Кукушева: Няма как да определя единен коефициент на оскъпяване на себестойността на един тестен продукт или на хляб, както и на закуска. Категорично всеки производител има своята себестойност. Факт е обаче, че и цената на останалите суровини, които се влагат в производството на закуски, като извара, сирене, говоря не за палмови продукти, а за истински такива, всъщност расте. Цената на месото се покачи с близо 50 %. Сами разбирате, че това няма как да не се отрази върху себестойността на закуските. Така или иначе, пазарът е този, който определя на каква цена може да се търгува една храна. Тоест търсенето и предлагането. Тяхната среща определя пазарната цена на нещата. Но може би точно тук е мястото да заявя наличието на отново порочна практика по отношение на факта, че търговските вериги задържат доставните цени на храните в България, така щото принуждават българските доставчици да работят под себестойност. За съжаление, те отдавна покачиха цените на храните, които предлагат в своите търговски обекти, но не същото важи за достъпните цени на продуктите. С оглед на това тази тревожна тенденция беше завъртяна преди около 7-8 години, когато се приеха едни изменения в Закона за защита на конкуренцията, които се отразиха в Закона за храните, но нелоялната търговска практика в момента е в своя пик. Забележете, търговската верига има право да промени от утре цената на доставчика. В същото време доставчикът е задължен в рамките на два месеца при форсмажорни обстоятелства да извести своята нова себестойност, без да знае дали търговецът ще приеме тази промяна. В момента, в който се заговори за сериозна рецесия, различна от кризата на 2009 г., в момента, в който се структурира новият бюджет на новия програмен период на ЕС, в България се провеждат и активират практики, които са характерни за третия свят.
Водещ: Как може да бъде решен този проблем?
Мариана Кукушева: Решението може би трябва да дойде през засилване на контрола. В България има достатъчно органи, които следят за провеждане на лоялна търговска практика, за въвеждане и функциониране на свободен пазар на договаряне. С оглед на това може би е време да се намесят органите по контрола.
Водещ: Коледните пости продължават и ние към другата тема. Хлябът обаче остава основен на трапезата ни. Промениха ли се предпочитанията на потребителите и знаем ли как да избираме качествения продукт?
Мариана Кукушева: Хлябът е основна храна не само в България, хлябът е основна храна в целия свят. Това е обвързвано и с покачване цената на зърното. Факт е, че хлябът е истинската храна, която е просто молитва, слязла и седнала на трапезата ни, за да бъде споделена с най-близките ни. Факт е, че българските потребители са много информирани, те посещават различни държави, опитват различни вкусове, прилагат различни кулинарни трикове, но така или иначе видовете хляб, които най-много и най-често присъства на българската трапеза, са влезли в категорията на утвърден стандарт „България“. Те се произвеждат по традиционни рецепти от миналия век, тези рецепти са качени на сайта на БАБХ. Това са хлябовете бял, типов и Добруджа. А вече, и това е добрата новина, от тази година влизат в сила стандартите за хлябовете ръжен, ръжено-пшеничен и пълнозърнест хляб. Причината, която наложи да се изработят тези стандарти, е от една страна, че тези видове хлябове са задължителни като част от здравословното хранене на деца в училища и детски градини, както и в болнични заведения. Тоест цялата гама от тези хлябове е влязла в изискванията за доставка по обществени поръчки, там, където се харчи бюджетът на данъкоплатеца, така щото да се гарантира качество и полезност на храната. А БДС стандартите са единствените стандарти в България, които гарантират качество на продукцията. Всички останали стандарти гарантират безопасността на храната. Това е една много голяма тема. И с оглед на всичко това забелязваме, че все повече се търсят хлябовете по утвърден стандарт „България“. Тук трябва да добавя, че споменатите нови видове хляб – ръжен, ръжено-пшеничен и пълнозърнест, ще бъдат в търговската мрежа с отличителния знак контура на България с един житен клас вътре след 15 януари вече ще бъдат откриваеми в търговската мрежа, за да гарантираме качеството на хляба. За съжаление има много измами в тези видове хлябове и подвеждане на потребителя. Темата за неспазване на Регламент 1169 от 2009 г., касаещ етикетирането и състава на една храна, всъщност е огромна. Този регламент се спазва само от лоялните и легални предприятия, които работят във всички браншове, не само в хлебопроизводството и в сладкарството. А всъщност регламентът е пряко свързан с полезността на храната и влиянието на храната върху здравето на потребителя. Голяма тема, която можем да продължим в друго предаване.
Водещ: „От зрънцето до хляба“, така се нарича голямата инициатива на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България за тази година, която е насочена към децата, на какво искате да ги научите?
Мариана Кукушева: „От зрънцето до хляба“ е продължение на инициативата „Хлябът е“, с всички онези прекрасни определения, които са дали децата за него. „От зрънцето до хляба“ е една култура, която трябва да стигне до всяко дете и до всяко българско семейство. Така щото да възпита у него потребителски навици, да му даде знания за важността на хляба, да определи молитвата на живота му, в смисъл хлябът е молитва и морал, и сила, и храна, и да култивира уважение у потребителите към всички, които произвеждат хляба на България.
Водещ: В края на годината традиционно е време за равносметка. Каква бе 2019-а за бранша и какви ще бъдат предизвикателствата през новата 2020 г.?
Мариана Кукушева: Шарена година бих казала, имаща своите плюсове и минуси. Година, в която имаше изключително добра зърнена реколта, и като количество, но и като качество. Година, в която очакването за влизането на тол таксите създаде и продължава да създава доста притеснения във всички нас. Защото не е ясно как ще се отрази цената на тол таксите върху себестойността на всеки български хляб. Изчисленията, които е направила Световната банка, са всъщност правени преди две-три години и са с доста остарели тенденции.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
